Председателят на Асоциацията на банките в България даде пример с комуналното почистване на големите градове за онагледяване на автоматизацията в услугите
Вижте какво смята по въпроса ще изчезнат ли дамите с метлите
Таня Грозданова
Левон Хампарцумян не се нуждае от представяне, но все пак – той е главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „УниКредит Булбанк“, председател на Асоциацията на банките в България (АББ) и член на Управителния съвет на БОРИКА.
Мениджърът финансист бе в Града на тепетата на третото издание на Международния бизнес форум „ИНДУСТРИЯ 4.0, който се проведе в сряда в Гранд хотел Пловдив. Участниците в конференцията изтъкнаха все по-голямата нужда от квалифицирана работна ръка в процеса на глобалната цифровизация, а Хампарцумян успя да даде един различен поглед на процеса с изказването си пред тях.
В залата казахте, че докато преди 30 години за няколко месеца можеше да се научиш да караш трактор и цял живот да храниш семейството, сега кабината на тракторите е подобна на самолетите „Еърбъс“ и не се научава толкова лесно, а в същото време успокоихте хората да не се притсняват за работните си места. Бихте ли разгърнали тезата си?
Технологиите на пръв поглед плашещо превземат интелигентността на хората, но няма да успеят скоро. Трудно може да бъде автоматизирана човешката интелигентност. Изкуственият интелект е нещо, което в момента чисто технологично може да помогне много в развитието на индустриите и човечеството, но той не е някаква панацея, която живее самостоятелен живот и може от някаква купчина неструктурирани данни да произведе някакъв шедьовър.
Всъщност хаоса не може да бъде автоматизиран. Едно нещо, за да се поддава на дигитализация, автоматизация, цифровизация, или както искате го наречете, трябва да бъде опростено – с ясни връзки и взаимодействия, за да може съответно алгоритмите и моделите, които са заложени в този изкуствен интелект, да бъдат работещи и да произвеждат разумни резултати.
От тази гледна точка, все още , човешката интелигентност, предприемчивост и интуиция, превъзхожда многократно и най-съвършената машина. Иначе за механични неща, например – шах, брой на операции в секунда – това нещо отдаван е спечелено от машините. Но когато става дума за по-сложни неща – за управление на по-сложни системи, за взимане на решения, които не са еднозначни и трябва да се преценят предимствата и недостатъците, за да се вземе едно или друго разумно решение – човешкият интелект все още дълго време ще бъде водещ.
Другото е, че някои трябва да програмира, да произвежда, да поддържа да продава , да управлява, купува или дава под наем тези машини. Така че има много работа за българите. Но не тези хора, които не са учили уроците, не и тези които не са готови да учат цял живот.
Да, но за най-простите, в кавички, професии, вече се изисква съвсем друга квалификация?
Но се плащат и други пари, нали. Когато има висока квалификация се плащат по-добри пари. Истина е, че нещата, които можеха да се правят с много ниска квалификация, стават все по-малко, Ето виждате, дори една машина, която мете улиците, вече има няколко ръчки, лостове, бутони, газ, спирачки…
Кога ще изчезнат дамите с метлите по улиците, щом споменахте интелигентните машини, които все по-често виждаме в големите градове?
Аз, честно да ви кажа, мисля, че те вече са изчезнали. Но мисля, че ако трябва да преметете 3 квадратни метра пред магазина си няма нужда да си купувате или наемате машина.
Значи учене до живот, така ли?
Ученето до живот всъщност е нещо, което държи хората в по-добра кондиция. Защото всъщност човек почва да се разваля от мозъка. И римляните имат една стара поговорка, че функцията прави органа. Така че би трябвало настина да сме готови, като предизвикателство на средата, в която работим, цял живот да учим това, което ще правим и да сме готови да сменяме професии и начина по които работим.
Тук се връщам на примера от залата. Ако преди 30 години за не повече от няколко месеца един човек можеше да се научи да кара трактор и след това години наред в активния си живот да издържа семейство с тази професия, то днес един съвременен трактор струва няколко стотин хиляди евра и таблото му е малко по-малко от това на един Airbus. С няколко месечен курс , няма да се научиш, трябва сериозна подготовка.
Още един пример – пълно е в света с фирми, които могат да се казват Джана Електрик, например, и последното нещо което произвеждат да е електричество. Защото през годините са се натрупали други неща, които са по-интересни. Това е всъщност живо доказателство, че дори и фирмите, не само хората, намират нови пътища и се учат. Тези, които не го умеят, не оцеляват.
